Pamporovo Resort Winter 2011/2012

Момчиловци е може би най-голямото родопско село – населението наброява над 1700 души. Разположено е в Средните Родопи, на около 15 км от Смолян и на няколко километра от Пампорово. Според легендите селото носи името на Момчил юнак, който помагал на хората и пазел местното население по време на Османското владичество. Момчиловата крепост се намира до близкото село Градът и е една от най-интересните забележителности в района. Наскоро крепостта бе изцяло възстановена и приспособена за туристите с туристическа пътека и подобрена инфраструкура. В село Градът пък има изложена малка археологическа сбирка с открития, направени при проучванията на крепостта. Красивата природа, историческите забележителности и най-вече желанието на местните хора са превърнали Момчиловци в едно от селата с най-много туристически възможности в Родопите. Тук почти всяка къща посреща гости, а почти всяка домакиня е в състояние да нахрани цяла компания с най-вкусни родопски гозби. Възможностите за настаняване варират от наемането на стая до цяла къща. Не липсват и хотели и дори сгради с ваканционни апартаменти. Селото е доста голямо и оживено, а централната му улица се вие като спирала по стръмния склон, украсена от двете страни с къщи в автентичния родопски стил, изградени от дялани камъни. През лятото тук движението ще ви изненада с интензивността си. Хора и автомобили създават приятна суматоха по селските улици. Една от най-приятните изненади е селският площад, където се кипрят две върби и спускат шарената си сянка върху чистия мегдан. Кафенето, където се събират местни и гости, е центърът на местната вселена, заобиколено от добре поддържаните сгради на пощата, общината и читалището. Не се изненадвайте, но Момчиловци е едно от малкото български села с работеща аптека, стоматологичен кабинет и функциониращ банкомат! От тези и други белези посетителите могат да си направят извода, че селото и неговите жители държат на своите гости и искат те да се чувстват комфортно тук. Символът на Момчиловци, който ви посреща при влизане в селото, говори много за гостоприемството на местните хора – млада усмихната жена, държаща поднос с хляб и сол. Пътят, водещ от разклона до селото, е чисто нов без нито една дупка, което също говори много за желанието на местните хора да привличат повече туристи в селото си. Районът около Момчиловци изобилства от екопътеки, които водят до различни красиви кътчета. Между тях са местността Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни. Един от маршрутите води и до обсерваторията на Рожен. Природата около селото предоставя чудесни възможности за походи и разходки, скално катерене, планинско колоездене, а през зимата близкият курорт Пампорово, намиращ се само на 7 км. от селото, ще удовлетвори нуждите на търсещите адренали скиори и сноубордисти. Близостта на Смолян пък дава възможност да не се губи връзката с градския начин на живот. Най-красива панорамна снимка на селото според местните хора може да се направи от мястото на металния кръст, извисен на един от хълмовете. За жалост не намерихме автомобилен път до там и само ентусиазъм и добра физическа форма могат да ви доведат до мястото на кръста.

География

Село Момчиловци се намира в една котловина в Средните Родопи с изход на юг към извора Хубча. От север е защитено от голямото вододелно било Рожен, Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере.

История

Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей. За хода на завладяването на Родопите от османците няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полумитичните имена на Енихан баба, Саръ баба и др. След османското нашествие в землището на селото се преселили юруци — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното българско население През 1836 година в селото е изградена църква. През следващите няколко години малкото живеещи в Момчиловци (тогава Горно Дерекьой) ахряни (българи мюсюлмани) се изселват. През 1883 година през месец юли чешките професори — художникът Иван Мърквичка и историкът Вацлав Добруски – учители в Пловдивската гимназия, с ученика си Васил Дечов от Чепеларе посетили селото с научна цел. Селяните добре посрещнали гостите и на другия ден в неделята ги поканили на сватба. Добруски попитал стари хора: “Имало ли е в селото българи-мохамедани?” Всички единодушно му отговорили, че е имало и щом оградили църквата, те се изселили. Ето как Добруски е предал разговора си със старците от Горно Дерекьой: “Чух тъй също, че помаците завиждат на съседите си българи, дето имат манени и изписани църкви. Когато българите от с. Дерекьой построили нова църква, помаците нажалени, че и те си нямат джамия, преселили се в друго село, чисто помашко. Освен това помаците все си държали старите български прякори – Поповци, Стояновци и пр. и си помнят роднинските връзки с българите. Помаците съзнават, че прадедите им са били християни, но не искат да знаят, че са били българи, ако и да говорят чисто български език. Турският език наричат “свински”. От турски език те не знаят нищо, освен няколко най-обикновени изречения и няколко числителни имена и поради това не могат да научат свестно нито една молитва”. До 1912 година границата между България и Османската империя минава по билото на Роженския дял на Родопите, на около 7-8 км северно от Момчиловци, което по това време е на османска територия. На 10 април 1878 година Горно Дерекьой е завзето от сенклерови бунтовници. На 20 май руски роти изтласкват сенклеровци от селото. През лятото на 1878 година постоянната заплаха над християнските села принуждава населението от двете страни на новата граница да потърси помощта и закрилата на Петко войвода. На 18 август станала схватка с група сенклерови бунтовници на Ешекулак, а на 30 август на връх Момина вода. Появата на Петко войвода вдъхнала кураж на изплашеното население и накарала местните банди да се въздържат от пакости и изстъпления над мирните жители. Берлинският конгрес през лятото на 1878 година потвърдил оставането на селото в Турция. Новата граница минавала по водораздела, който от стари времена бил границата между Рупчос и Ахъ Челеби. През ноември 1878 година една комисия определила границата, като набивала колци (колове). Такива колове набили и през средата на землището на с. Горно Дерекьой. В границите на България Момчиловци е от Балканската война. През 1934 година по настояване на писателя и общественик Васил Дечов селото е приеменувано на Момчиловци “за да се увековечи името на Момчил юнак в паметта на идните поколения”

Културни и природни забележителности

В околностите на Момчиловци има изградени 26 параклиса. До параклиса „Свети Илия“ има паметна плоча на двама немски пилоти, загинали на път за Гърция през 1941 година.